Как наденицата става по-здравословна?
Млечнокиселите бактерии са сред благоприятните за здравето микроби. Те се намират естествено и в храни, които са ферментирали с млечна киселина, като кисело или кисело мляко. Така напр. Например в началото на този век дълголетието на населението от Югоизточна Европа се свързваше с високата консумация на кисели млечни продукти.
В стомашно-чревния тракт на човека първо стомашната киселина и по-късно жлъчните соли гарантират, че микроорганизмите нормално се отърват от тях. Много бактерии са вредни за човешкото здраве. Пробиотичните бактериални щамове (млечнокисели бактерии), които идват главно от човешката чревна флора, могат да преживеят атаката на храносмилателните сокове до голяма степен невредими. Метаболитната активност на млечнокиселите бактерии има за цел да насърчи желаните микроорганизми в чревния тракт и да инхибира нежеланите. Това е особено важно, когато съставът на чревната флора е нарушен, например след прием на антибиотици. В допълнение, собствената защитна система на тялото трябва да бъде стимулирана от пробиотиците.
Според проф. Stiebing следните здравословни ефекти на пробиотиците днес могат да се считат за сигурни.
- Намаляване на честотата и продължителността на различни диарийни заболявания
- Намаляване концентрацията на вредни и канцерогенни вещества в дебелото черво
- Положително влияние върху имунната система
- Насърчаване на храносмилането на лактозата.
В Германия не могат да се рекламират нито болести, нито превенция при търговията с храни. Разрешени са само общи, безобидни твърдения за душевни състояния. Например „укрепва защитните сили...; ....за повече благополучие...., ....принос към здравето...". От друга страна, според проф. Stiebing, няма какво да се каже от гледна точка на закона за храните или закона за конкуренцията.
„Въпреки че допълнителните ползи за здравето от пробиотиците също са доказани, те все още не са заместител на балансираната диета“, подчертава проф. Стибинг. За съжаление днес потребителите все повече се отдалечават от това: ястията излизат от мода и се заменят със закуски. Мотото е да се яде отстрани. В същото време информираността за храненето нараства. „Разбира се, продуктите с допълнителни ползи за здравето са точното нещо“, казва проф. Стибинг.
Затлъстяването и други хранителни проблеми обаче обикновено не са резултат от лоша храна, а по-скоро резултат от неправилен избор и приготвяне на храна. Затова според него въпросът "става ли колбасът по-здравословен с пробиотици" е грешен. Според него месото и колбасите са точно толкова част от здравословното, балансирано смесено хранене, колкото млечните продукти и зърнените продукти например. „В крайна сметка всеки потребител трябва сам да реши дали храната, която ядем, съдържа пробиотици или не“, казва проф. Стибинг.
Дефиниции на термини:
Пробиотик. Този термин произлиза от гръцки и означава „за цял живот“. Обратният термин е "антибиотик". Много пробиотични ефекти се основават на антибиотични ефекти, напр. Б. Насърчаване на здравето чрез потискане на патогенни (т.е. болестотворни) микроорганизми (използвани например в кисело мляко, смесени млечни продукти, напитки на млечна основа, маргарин и сурови колбаси)
Пробиотици: препарати или препарати с живи, специално подбрани микроорганизми, които имат благоприятен ефект върху човешкия или животинския организъм.
Пребиотици: Несмилаеми вещества в храни или хранителни съставки, които насърчават растежа или метаболитната активност на желани микроорганизми в чревния тракт. Ефектът на тези вещества е известен още като "бифидогенен ефект". Примери за това са късоверижните фруктоолигозахариди, инулин, лактулоза.
(напр. за кисели млека, смесени млечни продукти, кварк, черен колбас, сурова наденица, варена наденица)
Синбиотици: Смеси от пробиотици и пребиотици
Източник: Kassel [ dlg ]
