Бионаличност на основни микроелементи от месо
Резюме от информационната служба за месо от Германия - издание 04-2004
В хранителните изследвания терминът "бионаличност" описва степента и скоростта, с която дадено хранително вещество става достъпно за нормалните си физиологични функции в организма след консумация. Това зависи от освобождаването му от диетата, неговата структура (някои хранителни вещества съществуват в множество видове с различна химична структура) и неговото усвояване и разпространение. Месото и месните продукти са не само богати на определени витамини и микроелементи, бионаличността на хранителните вещества от месото често е по-висока, отколкото от храни от растителен произход. Това се отнася например за микроелементите желязо, селен и цинк.Желязото е основен, т.е. жизненоважен микроелемент за човешкото тяло. Неадекватното снабдяване с желязо с ниски запаси от желязо се среща предимно при деца, юноши и жени в детеродна възраст. В зависимост от химичната структура на железните съединения в храните се прави разлика между нехемово желязо от растителни храни и хемово желязо от животински храни. Тъй като желязото от хем желязо може да се абсорбира около два до три пъти по-добре, отколкото от нехем желязо, организмът разполага със значително повече желязо, когато яде месо и риба, отколкото когато консумира храна от неживотински произход. В същото време някои вещества в месото насърчават усвояването на нехем желязо от растителни храни. От друга страна, различни растителни съединения като фитати от зърнени и бобови култури и полифеноли от плодове, зеленчуци, какао и вино инхибират усвояването на желязо. С умело съставяне на диетата, с подходящо съотношение на месо и месни продукти, дефицитът на желязо може да бъде избегнат или компенсиран.